Българските автори... Опции

[Ванеса]

Какво помним и може ли едно стихотворение дори, да ни поучи !

[Monka]

Честно да ти кажа учила съм ги всичките ,кандидатствала съм с тях и нито едно не ме е грабнало.
Само Йовков с По жицата и другите му сърцедокосващи разкази ,а от другите обичам -Аз съм българче
Също и като стих Две очи.....очите на дете ...
Особено пък за войната въобще не са ми интересни.Обичам да чета за тук и сега ,обичам да чета за това което ми е непознато ,знам ,че го има ,но не го разбирам .
От съвременните автори съм чела криминалните романи ,но случайно от майка ми някоя книга .Не бих си сложила подобно нещо в планираната ми библиотека.

Българските приказки си ги пазя като очите още от дете.Всичките ми книжки са ми здрави и се пазят отговорно .Те са първото ми скъпоценно нещо .Аз от малка съм вещоман.

[Stani]

Честно да ви кажа, след английската филология имам много повече познания по англоезична литература и автори...

От българските автори ярък спомен имам от Димитър Димов и неговия "Тютюн". Много хубава книга!

Йовков ми беше някак тъжен, чела съм го... Елин Пелин има също тъжни разкази... "Под игото" е книга, която всеки ужажаващ себе си човек е редно да изчете. В този ред на мисли "Време разделно" на Антон Дончев... докосна ме повече и от филма... Чела съм и по-съвременни автори, някои са ми допадали, но нямам ярък спомен за име.

Относно поезия... никак не съм поетична... Чела съм много, особено задължителните автори от училище. Има неща, които си спомням, други не толкова...

Възхищявам се на възрастни хора, които рецитират "Опълченците на Шипка" все едно са го учили вчера, а не преди 50 години.

[Meга]

[tt]Дебелянов и Вапцаров.Вапцаров е един от най-големите български и световни поети. 

Пролет Н.Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

[/tt]

[Десунка]

Възхищявам се на възрастни хора, които рецитират "Опълченците на Шипка" все едно са го учили вчера, а не преди 50 години.

Винаги съм се чудела как баща ми помни "Опълченците на Шипка" и току като сме се събрали на по ракийка почва да го рецитира :eek:
Иначе и аз много харесвам разказите на Йовков.

[Dru]

Валери Петров (много любим)

Песен за приятелството

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спеси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!



Рано сутрин

Днеска нещо ме събуди
в пет, преди да станат всички.
Тихо. Само като луди
вънка чуруликат птички.

Слава Богу, в кабинета
е разтребено и чисто
и прозирните пердета
чакат слънцето златисто.

Ето мракът се отмята.
Дискът огнен се въззема,
тъй че чувствувам земята
част от общата система

и във мойта химикалка
дребната сачмица светка,
сякаш, че сама е малка
неизследвана планетка.

Свежо. Хубаво. Приятно.
Миг на щастие небивал.
Просто  ми е непонятно,
как до днес съм го проспивал!

     ٭٭٭

Иван Вазов - Зима

Зима. На прозореца ми скрежът
дивни шарки и пера изписал.
Сам съм. Пак за теб ми е копнежът,
        пак при теб е мойта мисъл.

Сняг дървя засипал в моя двòрец,
но в душата - пролет. Аз мечтая...
Де си? По заскрежений прозорец
        името ти с пръст чертая.

[Dru]

АКО ТЕ ИМА

Иля Велчев

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

[Пепина]

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов

[Dru]

КЪМ НЕБЕТО

Йордан Стубел


Отлетяха гълъбите рано -
попиляха цъфнала липа,
мойто братче оттогаз не стана,
кротко дигна поглед и заспа.

И свалиха тъмната икона
да светят чемширена вода, -
Божията майка в небосклона
гледа като утринна звезда.

Сред босилек, на четвърта срéда,
ще огрей над него бял пожар
и ще цъфне в устната му бледа
златото на Райския ключар.



ПП: Това е доста тъжно, но за мен е много лично и дълбоко като усещане

[светулчица]

Дру :usp:

[Касиопея]

Дру,опитах да вляза първата вечер тук и четейки наред темите попаднах на поста ти...
Толкова лична емоция си вложила с това стихотворение,че не посмях нищо да напиша, нито повече да взема отношение по някоя тема. :24:

Отидох в оня сайт -Словото и четох наред цяла нощ всичко,което харесвам по принцип там.Имаме невероятни класици,имаме и невероятна съвременна поезия,която страшно харесвам в лицето на Камелия Кондова,Румяна Симова и Найден Найденов.Текстовете на Михаил Белчев също те хващат за сърцето....Или поне минават през моето.
Ето едно мое любимо от Камелия Кондова :

Разлика

На К. Коларов

Да, такава съм — несериозна.
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.

Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!

Делим се на хора и на поети.

[Ванеса]

               Майчина любов             -Яворов


Аз всичко съкруших, до сетнята мечта в сърцето,

и всичко угасих, до сетнята звезда в небето:

сред тишина и мрак политнах сетнем към леглото,

разтласкал вече с крак руини от добро-и-злото.



И рекох: сетен мра. Но ей продума в тишината,

ти, майчина любов, и ей застана в тъмнината

неспомнена пред мен: глава изправих в изненада,

повгледах се смутен и леден ужас ме облада.



Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява

вдън твоите очи - и тям живее в глъбините;

аз всичко угасих, но ето всичко засиява

от бликнали лъчи, на твоя поглед от лъчите.



Аз с мисъл те допрях - и пулса ти навеки бие:

лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!...

На свет скрижал кивот за цялата вселена -

на смърт и на живот съзвучност, химна вдъхновена.



Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушима,

и всичко угасих, но ти блестиш неугасима:

загадка от гранит - по-непрозрачна то гранита,

и пламък страховит - и в пламък бездна страховита!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     [hr]               ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

 
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
        ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
        не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

[Rositka]

МАТЕРИЯ

На чувствата в отчяния лов
додето ги преследва и тълкува
ДУШАТА се лекува от любов!
...макар че от любов не се лекува...

И винаги изправена на съд
наивно брани слабото си право -
очаква от любов да й простят.
...макар че от любов не се прощава...

В света от реализъм опростен
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден!
...макар че от любов не се умира...

Калин Донков

[Пепина]

Приказка

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

Веселин Ханчев

[BrunetteSalad]

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов

Уникално стихотворение превърнало се в страхотна песен на Лили Иванова!